Видях те пак.
Ти беше във очите му.
И гледаше през тях.
Аз в теб се взрях.
Сърцето ми замря.
Но не попитах
дали си ти, защото те познах.
Не исках да ти казвам
как ми липсваше
Нали решихме.
Даже да кървим,
назад да не поглеждаме.
В душите си
следите да изтрием.
Да мълчим.
Но в танца,
под прожекторите светнали,
сърцата ни си казаха това.
Не съм виновен.
Даже през жилетките,
сърцата си говорят.
Без слова.
И ние не говорим.
Ние чувстваме
Понякога и чувствата крещят.
Дали ги чуваме?
Опитваме.
Успеем ли,
запяваме със тях