Гарнирам вечерта.
С едно уиски,
бучки лед
и много пот
по устните на чашата.
Наливам и на залеза
едно от мен -
за да не пия сам
в бодливото подножие на кактуса.
Луната се прокрадва пребледняло,
не смее да оближе парапета
на басейна,
да потопи коси в прохладната вода,
да се остави на вълничките, потръпващи
да я фризират
като улична блондинка,
изпуснала последния трамвай
в очакване на нощни приключения...
Гърдите ми се пълнят със очакване.
Горещият ти дъх се утаява
на дъното на чашата.
Подрънкващите бучки лед
ме спират
да не те изпия
до дъно,
до фаталната отдаденост
на всяка пропътувана целувка.
Лениво си протягам мисълта.
Докосвам те по клепките жадувани.
Събуждам те, оттатък океана
да ме приспиш.
Мой ред е да сънувам.